На тази страница
Самооценката не е същото като увереносттаКак самооценката влияе върху начина, по който живеем?Как проблемите със самооценката могат да се проявяват?Какво означава личностно развитие от психологическа гледна точка?Когато имате чувството, че не се развиватеКак самооценката и личностното развитие са свързани?Как терапията може да помогне?Как протича терапевтичната работа?Кога е подходящо да потърсите психологическа подкрепа?Познато ли ви е това: получавате признание и за малко се успокоявате. После една забележка е достатъчна отново да се усъмните в себе си, или знаете какво искате да промените, но мисълта „Няма да се справя“ ви спира, преди дори да сте опитали.
Самооценката е начинът, по който възприемаме и оценяваме собствената си стойност, качества, способности и ограничения. Тя влияе върху начина, по който се отнасяме към себе си, какви цели си поставяме и как реагираме на успехите и грешките си.
Още в края на XIX век Уилям Джеймс, един от основоположниците на американската психология, разглежда самооценката като съотношение между успехите и претенциите (очакванията) към себе си. Той представя тази идея по следния начин:
Самооценка = успехи ÷ очаквания
Това означава, че самооценката не зависи единствено от това какво сме постигнали, а и от стандартите и очакванията, които поставяме пред себе си. Човек може да има много реални успехи и въпреки това да се чувства недостатъчно добър, ако изискванията му към себе си постоянно надхвърлят постигнатото.
Самооценката не е същото като увереността
Увереността е свързана с това доколко вярваме, че можем да се справим с конкретна задача или ситуация. Тя може да се променя според обстоятелствата - може да сте уверени в професионалните си умения, но да се съмнявате в себе си в нова или непозната ситуация.
Самооценката е по-широкото отношение към собствената ни стойност и начина, по който възприемаме себе си като човек. Можете да не сте уверени, че ще се справите с нещо ново, без това да означава, че смятате себе си за недостатъчно ценни или способни.
Тази разлика е важна: можем да развиваме увереността си, без да превръщаме всяка грешка или неуспех в оценка на собствената си стойност.
В индивидуални психологически консултации, можем да работим именно върху тази разлика.
Как самооценката влияе върху начина, по който живеем?
Отношението към себе си участва и в малките ежедневни решения - дали ще зададете въпрос, ще кандидатствате за работа, ще изразите несъгласие или ще поставите граница. Когато предварително очаквате, че няма какво ценно да предложите, може да се откажете още преди да сте получили реална обратна връзка.
Ако чуждото одобрение определя начина, по който се чувствате със себе си, отказът или несъгласието могат да се преживяват особено трудно. Може да поемете ангажименти, които не искате, и после да се чувствате изчерпани или пренебрегнати. Това може да се отрази и на взаимоотношенията ви.
Как проблемите със самооценката могат да се проявяват?
Ниска самооценка
Трудно разпознавате и приемате собствените си качества, а грешките и ограниченията започват да определят начина, по който виждате себе си.
Липса на увереност
Съмнението дали ще се справите може да ви спира в определени ситуации, дори когато имате необходимите знания и опит.
Самокритичност
Грешките лесно се превръщат в повод за сурова вътрешна критика, вместо във възможност да разберете какво можете да направите различно.
Синдром на самозванеца
Може да приписвате постиженията си на случайност или късмет и да се страхувате, че другите ще разберат, че „всъщност не сте достатъчно добри“. Синдромът на самозванеца описва преживяване, а не самостоятелна психологична диагноза.
Какво означава личностно развитие от психологическа гледна точка?
Личностното развитие не означава непрекъснато да се усъвършенствате или постоянно да добавяте нови цели към списъка си. Понякога означава да забележите защо отново сте избрали нещо, което всъщност не искате. Да разграничите собствените си желания от очакванията, с които сте свикнали да се съобразявате.
Понякога промяната е да започнете нещо ново. Друг път е да спрете непрекъснато да доказвате, че можете да понесете всичко. И в двата случая е важно да разбирате какво ви води, вместо просто да изпълнявате следващото изискване към себе си.
Когато имате чувството, че не се развивате
Животът ви може да изглежда подреден, а въпреки това да усещате неудовлетвореност или липса на посока и смисъл. Мислите за промяна, но всяка възможност се сблъсква с „Още не съм готов/а“ или „Ами ако сгреша?“.
Усещането за застой не означава непременно, че трябва да правите повече. Понякога първата стъпка е да разберете накъде всъщност искате да вървите и какво ви спира.
Как самооценката и личностното развитие са свързани?
Ако всяка грешка се превръща в доказателство, че „не сте достатъчно добри“, опитването на нещо ново може да стане заплашително. Тогава избягването временно намалява напрежението, но същевременно ви лишава от опита, чрез който бихте могли да проверите собствените си способности.
- Грешка
- Сурова самокритика
- Избягване на нов опит
- По-малко възможности да проверите способностите си
След последната стъпка цикълът може да започне отново.
По-реалистичната самооценка оставя място и за силните страни, и за ограниченията. Можете да признаете: „Това не умея добре“, без да стигате до заключението: „Не ставам“.
А когато познавате по-добре собственото си поведение, потребности и ценности, имате повече възможност да избирате посоката си, вместо да се ръководите основно от страх или непрекъснато сравнение.
Как терапията може да помогне?
Ще започнем от ситуациите, в които отношението към себе си ви затруднява. Какво си казвате след критика? На какво отдавате успехите си? Какво трябва да постигнете, за да си позволите да бъдете доволни от себе си?
Често зад ниската самооценка стоят условни правила и допускания: „Имам стойност, само ако съм полезен“ или „Мога да се отпусна, когато всички са доволни“, „Трябва да направя всичко перфектно, за да ме забележат.“ Ще разгледаме как тези убеждения влияят върху изборите ви и каква цена плащате, когато постоянно се стремите да отговаряте на тях.
Когнитивно-поведенческият подход позволява да свържем конкретната ситуация с начина, по който я тълкувате, и с последващата ви реакция. Не става дума да се убеждавате, че сте прекрасни във всичко, а да проверявате дали оценката ви за себе си е реалистична и справедлива.
Ще работим и върху това какво искате вие: кои отношения и решения имат смисъл за вас, когато за момент оставим чуждите очаквания настрана. Ако собствената ви стойност е тясно обвързана с резултатите, може да има място и за работа с перфекционизма.
Целта не е да изградите постоянно високо мнение за себе си, а по-стабилно и гъвкаво отношение към себе си - такова, което не се срива при всяка грешка и не изисква непрекъснато доказване. При устойчиви убеждения за собствената стойност може да обсъдим схема терапия.
По темата: В търсене на автентичното Аз: изкуството да бъдем себе си · Как да преценяваме силните си страни и ограниченията.
Как протича терапевтичната работа?
- Изясняваме какво ви затруднява и каква промяна бихте искали да усетите в реалния си живот.
- Разпознаваме повтарящите се убеждения и реакции: сравняване, обезценяване на успехите, търсене на одобрение или избягване.
- Работим върху по-гъвкаво отношение към грешките и върху избори, съобразени с личните ви ценности.
- Проследяваме промяната в конкретни ситуации: как вземате решения, как понасяте несъгласие и как се отнасяте към себе си след труден ден.
Кога е подходящо да потърсите психологическа подкрепа?
Когато съмнението в себе си ви кара да се отказвате от важни възможности. Когато грешките водят до продължителна самокритика, чуждото одобрение има прекалено голяма тежест или усещането за застой се запазва, въпреки че се опитвате да промените нещо.
Можете да започнете и с една конкретна ситуация, в която отново сте постъпили против собственото си желание. Не е необходимо предварително да знаете каква е причината. Това може да бъде част от първоначалната работа. Заедно да разберем какво стои зад поведението ви.
Научете повече за индивидуалните психологически консултацииИзточници
Психологическа рамка: Centre for Clinical Interventions: Самооценка.

