На тази страница
Защо разбирането понякога не е достатъчно
Можете да знаете, че имате право да откажете, и все пак да се съгласявате с нещо, което не искате. Или да разбирате, че една грешка не ви прави неспособни, но да се отнасяте към себе си така, сякаш всичко зависи от безупречното представяне. Между това, което знаете, и това, което преживявате, понякога има голямо разстояние.
Схема терапията обръща внимание на устойчивите модели, на емоционалните потребности и на начините, по които сте се научили да се предпазвате. Не разглежда една реакция отделно от историята и отношенията ви. Но и не приема, че миналото определя неизбежно какво можете да направите днес.
От видимата реакция към потребността
Какво се случва
Получавам критика
Как го преживявам
„Не съм достатъчно добър“
Как се предпазвам
Отдръпвам се или се доказвам
Какво ми е нужно
Приемане, уважение, граници
Можем да разбираме защитната реакция, без тя да остава единственият ви избор.
Какво означава „схема“
Схемата е устойчив начин да преживяваме себе си и отношенията с другите. Например можете да очаквате, че ще бъдете отхвърлени, дори когато не е ясно, че това се случва. Такива очаквания могат да се свързват с по-ранен опит и да влияят на настоящите отношения. Това не означава, че всичко се обяснява с детството.
Как се проявява в ежедневието
Може да премълчавате нуждите си, за да не разочаровате някого. Или да поставяте толкова високи изисквания към себе си, че нищо да не изглежда достатъчно. Важен е не етикетът на модела, а какво ви струва той и от какво се опитвате да се предпазите.
Какво правим в срещите
Ще търсим кога се появява този начин на реагиране, какви чувства носи и какво ви е нужно в тези моменти. Можем да работим с конкретни ситуации, образи и преживявания, като предварително обсъждаме смисъла на упражнението.
Целта не е да се обвинявате за досегашните си реакции. Търсим повече възможности да изразявате потребностите си, да поставяте граници и да се отнасяте към себе си с по-малко суровост.
Нужно ли е да знам коя схема имам?
Не. Онлайн тест или описание може да ви накара да се замислите, но не е достатъчно основание да си поставите етикет. Можем да започнем от ситуацията, която се повтаря в живота ви.
Как се опитваме да се предпазим
Когато очаквате отхвърляне, може да се отдръпнете пръв. Може да премълчавате несъгласието си, за да запазите близостта. А може да настоявате за непрекъснати доказателства, че другият няма да ви остави. Различни реакции могат да се появяват около сходна болезнена тема.
В определен момент подобни начини на справяне може да са били разбираеми и полезни. В настоящето обаче могат да затрудняват именно онова, което търсите — близост, уважение, сигурност или самостоятелност. Ще се опитваме да разберем функцията на реакцията, преди да търсим промяна.
Схеми, потребности и моментни състояния
В този подход се говори и за „режими“ — различни състояния, в които можем да попаднем. В един момент се чувствате уязвими, в друг се включва суровият вътрешен критик, а после може да се дистанцирате от чувствата си. Това са начини да опишем преживяването, не отделни личности и не диагнози.
Потребността зад реакцията може да е да бъдете чути, да се чувствате защитени или да имате право на собствен избор. Работата не е само да разпознаете болезнения модел, а и да намерите по-подходящ начин да се отнесете към тази потребност.
Защо темпото има значение
Работата с преживявания може да е емоционално натоварваща. Не е необходимо да разказвате всичко наведнъж или да участвате в упражнение, чийто смисъл не разбирате. Ще обсъждаме какво предлагам и как ви е в процеса.
Промяната може да се вижда в малки, но важни моменти: да забележите самокритиката по-рано, да изразите несъгласие, без веднага да се откажете от него, или да останете в разговор, вместо автоматично да се затворите. Това са възможни посоки, а не обещание за определен резултат.
Въпроси преди първата среща
Схема терапията само за личностни разстройства ли е?
Не се избира подход само по един етикет. Повтарящите се модели могат да бъдат тема при различни трудности. Дали такава работа е подходяща за вас се изяснява в разговор, а не чрез разпознаване в онлайн описание.
Ще обвиняваме ли родителите ми?
Целта не е да разпределяме вина. Можем да изследваме какво ви е липсвало или какво сте научили за отношенията, без да свеждаме хората и историята ви до едно обяснение.
Трябва ли да помня всичко от детството?
Не. Можем да започнем от настояща ситуация и от това, което преживявате в нея. Не е нужно да възстановявате спомени или да намирате събитие, което да обясни всичко.
Можем да започнем от това, което ви води тук.
Не е необходимо да имате готов отговор или да сте избрали метод. Първата среща е място да обсъдим въпросите ви.