Перфекционизъм

В терапията можем да работим върху този вътрешен натиск, без да се отказвате от стремежа си към качество и от нещата, които са важни за вас.

Кога стремежът към високи стандарти започва да пречи?

Високият стандарт сам по себе си не е проблем. Важният въпрос е можете ли да бъдете гъвкави според ситуацията.

Можете ли да приключите задача, когато е достатъчно добре изпълнена? Можете ли да допуснете грешка, без тя да променя начина, по който се оценявате? Можете ли да приемете, че нещо е направено добре, дори когато не е направено съвършено?

При проблемния перфекционизъм оценката често става крайна: или отлично, или недостатъчно. Тогава постигнатото бързо губи стойност. „Беше лесно.“ „Имах късмет.“ „Всеки би могъл да го направи.“ „Можеше да стане още по-добре.“ А следващата задача отново се превръща в доказателство, че трябва да се справите.

Когато самооценката зависи почти изцяло от представянето, една задача вече не е просто задача - тя започва да изглежда като проверка дали сте достатъчно добри.

Как се проявява перфекционизмът в ежедневието?

Перфекционизмът може да изглежда различно при различните хора.

Може да редактирате кратко съобщение толкова дълго, че разговорът почти да е приключил, преди да го изпратите. Да отлагате кандидатстване, докато не покриете всяко възможно изискване. Да проверявате многократно работа, която вече сте завършили. Може да ви е трудно да делегирате, защото чуждият начин на работа не ви дава усещането за сигурност, което имате, когато контролирате всичко сами.

В отношенията перфекционизмът понякога се проявява като трудно понасяне на различията. Искате нещата да се случват по определен начин и когато това не стане, напрежението трудно отшумява. При учене или работа може да има прекомерна подготовка, многократно проверяване или отказ от участие, когато не сте сигурни, че ще се представите достатъчно добре.

Така една и съща вътрешна логика може да доведе до много работа и избягване или редуване на двете. Не всяко старание и не всяко отлагане обаче са перфекционизъм. Важен е моделът зад поведението и цената, която плащате за него.

Защо перфекционизмът понякога води до отлагане?

Ако задачата трябва да бъде изпълнена безупречно, самото започване може да означава да се изправите пред възможността да не се справите така, както очаквате.

Тогава отлагането временно ви освобождава от това напрежение. За момента не е нужно да се доказвате. Не е нужно да разберете дали ще се справите. Но срокът продължава да наближава. С времето остава все по-малко време за работа, напрежението се увеличава, а започването става още по-трудно. Накрая може да се обвините, че сте „мързеливи“ или „недисциплинирани“, без да забелязвате колко силен е бил страхът от оценяване или грешка.

Този кръг не се решава непременно с още по-строг график.

Ако всяка задача се превръща в изпит за собствената ви стойност, дори най-добрият план може да се превърне в поредното изискване, което трябва да изпълните съвършено.

Свръхконтрол и прекомерна работа

При други хора страхът от грешки води до обратното - още подготовка, още проверяване, още работа и още поети отговорности. Свръхконтролът може временно да създаде усещане за сигурност, но постепенно оставя все по-малко място за почивка и спонтанност. Делегирането може да бъде трудно не защото другите непременно нямат необходимите умения, а защото не можете да контролирате резултата по начина, по който бихте го направили сами. Така задълженията остават при вас, а натоварването се увеличава.

Как перфекционизмът влияе на ежедневието?

Цената може да бъде времето, което не ви остава за близките, трудността да вземате решения или усещането, че никога не сте направили достатъчно или резултатът не е перфектен. Понякога резултатите са много добри, но удовлетворението липсва. Вниманието вече е насочено към следващото, което трябва да бъде подобрено. Може да постигате много и въпреки това да имате усещането, че не правите достатъчно. Проблемът не е само в количеството работа. Важно е колко свобода имате да започнете, да приключите, да сгрешите, да промените подхода си или да приемете, че в дадена ситуация „достатъчно добро“ наистина е достатъчно.

Кога е добре да потърсите психологическа помощ?

Когато страхът от грешки започва да определя решенията ви, отлагането блокира важни задачи, контролът затруднява отношенията или почивката почти е изчезнала. И когато отвън всичко изглежда успешно, но вътрешно постоянно имате усещането, че не сте достатъчно добри. Можем да започнем от това, което ви струва най-много в момента: една задача, едно решение, една връзка или онзи постоянен вътрешен натиск, че трябва да се справяте по-добре.