Хранителни разстройства

При много хранителни разстройства е необходима съгласувана работа между психолог или психотерапевт, лекар, психиатър и диетолог, според конкретните нужди.

Как се проявяват хранителните разстройства?

Хранителното разстройство може да започне постепенно. Храненето започва да се управлява от страх, строги правила, вина, нужда от контрол или усещане, че не можете да спрете.

Може да прекарвате много време в мисли за калории, тегло, форма на тялото или „правилния“ начин да се храните. Може да избягвате общи хранения, да криете какво и колко сте яли или да се чувствате силно разтревожени след хранене.

При някои хора има значително ограничаване на храната. При други се появяват пристъпи на преяждане и усещане за загуба на контрол. Възможно е да има и поведение, насочено към компенсиране на изяденото. Трудностите могат да се отразят не само на храненето, но и на настроението, концентрацията, работата, ученето, отношенията и самочувствието.

Едно отделно преживяване не е достатъчно за диагноза. Но ако храната и тялото постепенно започват да определят какво правите, къде отивате, с кого се виждате и как се чувствате със себе си, това заслужава внимание.

Хранителните разстройства винаги ли са свързани с теглото?

Не. Хранително разстройство не може надеждно да бъде разпознато само по теглото или външния вид на човека.

Хора с различно телесно тегло и телесна структура могат да имат сериозно хранително разстройство, включително хора, които изглеждат „здрави“ на пръв поглед. При някои разстройства теглото и образът на тялото имат централно значение. При други хранителното ограничаване може да е свързано със страх от определени последици от храненето, силна чувствителност към характеристики на храната или нисък интерес към храненето, без водеща цел да бъде отслабването.

Затова професионалната оценка не се основава на външността. Важно е да се разгледат хранителното поведение, мислите и чувствата около храната, физическото състояние и отражението върху ежедневието.

Какви видове хранителни разстройства има?

Различните хранителни разстройства имат различни прояви. Описанията по-долу могат да ви помогнат да се ориентирате, но не заместват индивидуалната професионална оценка.

Как хранителните разстройства влияят на ежедневието?

Покана за вечеря може да предизвика напрежение още дни по-рано. Може да започнете да избирате ресторанти според това каква храна предлагат, да избягвате празници и събирания или да се притеснявате как ще изглеждате след хранене.

Мислите за храната и тялото могат да изместят вниманието от работата, ученето, партньора, децата или приятелите. Понякога човек прекарва значителна част от деня в планиране, ограничаване, проверяване, компенсиране или опити да се успокои след хранене. Трудността не е само в самото хранене. Важно е колко място заемат правилата, страхът, срамът и опитите за контрол. Физическите последици също могат да доведат до умора, слабост, проблеми с концентрацията и други здравни рискове.

Какво може да допринесе за развитието на хранително разстройство?

Хранителните разстройства обикновено нямат една-единствена причина. Могат да участват генетични и биологични особености, темперамент, психологически фактори, житейски преживявания, семейна и социална среда.

При някои хора са важни перфекционизмът, трудността да се понасят силни емоции или стремежът към контрол в несигурен период. При други особеностите на храненето и страхът около него имат съвсем различна история.

Социалният натиск за определен външен вид може да бъде част от контекста, но не е достатъчно обяснение за развитието на хранително разстройство. Същото важи и за семейната среда. Не е коректно хранителното разстройство автоматично да се обяснява с родителите, травма или социалните мрежи.

Целта на психологическата работа не е да намерим виновен, а да разберем как се е формирал конкретният модел при конкретния човек.

Какво може да поддържа хранителното разстройство?

Понякога хранителното поведение започва като опит да се справите с нещо трудно.

Строгите правила могат да създадат усещане за контрол. Ограничаването може временно да намали тревогата около тялото. Пристъпът на преяждане може за кратко да притъпи силно напрежение или неприятни емоции. След това обаче могат да се появят срам, вина, самокритика и страх, които водят до нови правила и още по-силен контрол.

Така проблемът постепенно започва да се поддържа сам: опитът да се почувствате по-сигурни или да контролирате ситуацията носи кратко облекчение, но в дългосрочен план засилва заетостта с храната и тялото.

Това е възможен модел, не описание на всяко разстройство. Важно е и дали самооценката зависи до голяма степен от теглото и външния вид, храненето може да се превърне в постоянна проверка дали сте „достатъчно добри“.

Прикриването също може да поддържа проблема. Може да си казвате:

„Още не е толкова сериозно.“
„Ще се справя сам.“
„Първо трябва да овладея храненето и тогава ще потърся помощ.“

Това често отлага момента, в който бихте могли да получите подкрепа.

Кога е добре да се потърси психолог при хранително разстройство?

Когато храненето е свързано със силна тревога, срам, вина или усещане за загуба на контрол. Когато избягвате общи хранения, мислите за храна и тяло заемат значителна част от деня или се повтарят ограничаване, преяждане и компенсаторно поведение. Не е необходимо да чакате видима промяна във външността.

Хранително разстройство може да съществува и когато човек изглежда напълно „нормално“ отвън.

Ако усещате, че храната, тялото или правилата около храненето започват да определят живота ви, това е достатъчна причина да потърсите професионална оценка.

Кога е необходима и медицинска или мултидисциплинарна грижа?

Хранителните разстройства могат да имат сериозни физически последици, затова психологическата работа не трябва да бъде отделена от грижата за физическото здраве. В зависимост от конкретния случай може да е необходимо участие на лекар, психиатър, психолог или психотерапевт и диетолог с подходяща квалификация. Медицинската оценка може да бъде необходима дори когато няма очевидни промени във външния вид.

При припадък, силна слабост, обърканост, болка в гърдите или друго остро физическо влошаване потърсете незабавна медицинска помощ. При непосредствена опасност се обадете на 112.