На тази страница
Какво означава компулсивно хранене?
„Компулсивно хранене“ е широко използвано название за хранене, преживявано като трудно управляемо. Понякога то се отнася до повтарящи се епизоди на преяждане със загуба на контрол, а друг път до по-различни трудности. Не е точен синоним на всяко хранене под влияние на чувства.
При разстройство с пристъпно преяждане има повтарящи се епизоди на голямо количество храна със загуба на контрол и значим дискомфорт, без типичното редовно компенсаторно поведение при булимия. Диагнозата изисква оценка на целия модел, а не само на количеството.
Как се проявява компулсивното хранене?
- Започвате да ядете и трудно спирате, дори когато искате.
- Храните се по-бързо, без физически глад или до неприятна пълнота.
- Предпочитате да сте сами, защото се срамувате от случващото се.
- След епизода изпитвате вина, потиснатост или силно разочарование от себе си.
- Обещавате си строги правила, които увеличават напрежението около следващото хранене.
- Мислите за храна и тегло постепенно изместват други важни части от деня.
Кога е полезно да потърсите помощ?
Професионална подкрепа е уместна, когато епизодите се повтарят, остават тайна или нарушават отношенията и ежедневието. Теглото не определя дали страданието е значимо и дали имате право на помощ.
Ако има повръщане, злоупотреба с разхлабителни средства, гладуване или прекомерно натоварване за компенсиране, е нужна оценка за булимия или друго разстройство. При физически оплаквания е необходим и лекар. Тежки остри симптоми като припадък или болка в гърдите изискват спешна медицинска помощ.
Не всяко емоционално хранене е разстройство. Но дори без диагноза може да обсъдите връзката между храненето, чувствата и реалните нежелани последствия.
Какво може да поддържа загубата на контрол?
След труден ден храната може временно да успокои или да отклони вниманието. При други хора епизодите идват след продължителни ограничения и силен глад. Понякога тези фактори се съчетават.
Как протича психологическата работа?
Ще разгледаме какво се случва преди, по време и след храненето. Имат значение редовността на храненията, ограниченията, емоциите, отношението към тялото и евентуалните компенсаторни действия.
Когнитивно-поведенчески средства могат да помогнат за правила като „Нямам право да ям това“ или „Щом прекалих, няма значение какво следва“. Работим за разбиране на модела и по-устойчиво реагиране, вместо за нова програма за отслабване.
При съмнение за хранително разстройство е необходима подходяща специализирана оценка. Индивидуалната подкрепа се съчетава с медицинска и хранителна грижа според нуждите; не замества специализираното лечение.
Напредъкът може да включва по-малко епизоди и тайна, по-малко вина и повече свобода да участвате в живота извън мислите за храна. Целта е по-устойчиво отношение към храненето и към себе си, без изискване за съвършен контрол.
Ако храненето се е превърнало в постоянен източник на тревога и вина, можем да обсъдим каква оценка и подкрепа са подходящи.