Панически атаки

Какво е паник атака?

Паническата атака е внезапен епизод на силен страх или интензивен дискомфорт, при който тялото и мислите реагират така, сякаш сте в опасност. Сърцето се разтуптява, дишането се учестява, може да ви се завие свят или да усещате замайване. Могат да се появят мисли като: „Нещо лошо ще ми се случи“, „Ще получа инфаркт“, „Ще умра“ или „Ще загубя контрол“.

Сякаш се включва вътрешна алармена система, която подава сигнал за спешна опасност, въпреки че реална заплаха може да няма. Именно това несъответствие между начина, по който се чувства тялото, и реалната ситуация прави преживяването толкова объркващо и плашещо.

Кога може да се появи паническа атака?

Паническа атака може да се появи дори когато около вас няма очевидна заплаха. Може да ви събуди от сън, да се появи, докато спокойно вечеряте у дома или се намирате на място, което възприемате като сигурно. Понякога тя идва внезапно и в момент, в който най-малко я очаквате.

Преживяването може да бъде толкова силно, че да ви е трудно да го обясните на човек, който никога не е изпитвал панически пристъп. Понякога близките могат да не разберат какво се случва и да го възприемат като преувеличаване или „прекалена емоционалност“. Това може да засили усещането за неразбиране и самота именно в момент, когато човек има най-голяма нужда от спокойствие и подкрепа.

Разликата между паник атака и паническо разстройство

Паническата атака е отделен епизод на силен страх и телесни реакции. Преживяването на една или няколко атаки само по себе си не означава, че имате паническо разстройство.

При паническото разстройство има повтарящи се неочаквани атаки, придружени от трайно притеснение за следваща атака или промени в поведението заради нея. Може да започнете да избягвате пътувания, придвижване с метро или друг градски транспорт, влизане в молове, чакане на опашка в магазин, да започнете да излизате само с близък човек или да планирате деня си около въпроса: „Ами ако пак ми стане нещо?“.

Повтарящите се панически атаки могат да имат различни обяснения. Дали става дума за паническо разстройство се преценява при професионална оценка.

От какво се получава паническата атака?

Няма една причина, която да обяснява всички панически атаки. Значение могат да имат биологичната обусловеност, темперамент, натрупаният стрес, отлагане на важни решения, трудните промени в живота и начините, по които сте се научили да реагирате на страх. При някои хора има връзка с травматично преживяване. При други такава връзка няма. За да разберем какво се случва при вас, е нужно да погледнем и обстоятелствата, и смисъла, който придавате на усещанията си.

Например усещате ускорен пулс и си казвате: „Със сърцето ми става нещо опасно“. Тази мисъл усилва страха, а страхът кара сърцето да бие още по-бързо. По-силното сърцебиене сякаш потвърждава първоначалното притеснение. Така телесното усещане, мисълта за опасност и страхът започват взаимно да се усилват. Оформя се порочен кръг. Това е един от механизмите, с които работим в терапията.

Има ли различни видове панически атаки?

Паническите атаки могат да бъдат неочаквани или да се появяват в определена, разпознаваема ситуация. При неочаквана атака може да си кажете: „Бях добре, защо ми стана така?“. При атака, свързана с определено място или ситуация, вече свързвате страха с конкретно място или преживяване - например пътуване или говорене пред хора. Нощна паническа атака може да възникне по време на сън и да ви събуди със силен страх и телесни усещания.

Тези разграничения ни помагат да разберем преживяването, сами по себе си те не означават различни заболявания. Когато избягвате места или ситуации, защото смятате, че излизането или получаването на помощ би било трудно, е важно да се прецени дали има симптоми на агорафобия. Ако водещ е страхът как ще ви оценят другите, може да има връзка със социална тревожност. Важно е да изясним от какво точно се страхувате, за да разберем какво поддържа тревожността и върху какво да насочим терапевтичната работа.

Какво поддържа страха от нова паническа атака?

След паническа атака е разбираемо да искате да се предпазите от нова такава. Може да започнете да проверявате пулса си, да следите дишането или да се питате при всяко замайване: „Пак ли започва?“. Страхът от нова атака насочва вниманието към тялото, а постоянното наблюдение може да направи обичайните промени в него още по-забележими и тревожни. Така притеснението остава и между самите атаки.

Избягването също може да поддържа страха. Ако пропуснете пътуване, вероятно ще почувствате облекчение. Но може да остане убеждението: „Размина ми се, защото не отидох“. Постепенно започвате да се отказвате от още места и срещи. Излизането само с придружител или постоянното търсене на уверение също могат да се превърнат в условие, за да се чувствате в безопасност. Това са разбираеми опити да се защитите. В терапията изследваме кои от тях помагат за момента, но затрудняват възстановяването на увереността ви дългосрочно.

Кога е добре да потърсите психолог?

Добре е да потърсите психолог, когато паническите атаки или страхът от тях започват да определят решенията ви и да пречат на начина ви на живот. Това може да изглежда така:

• атаките се повтарят или прекарвате много време в притеснение кога ще се случат отново
• отказвате пътуване, среща или посещение в магазин, защото се страхувате да не ви стане лошо
• проверявате пулса и дишането си толкова често, че трудно се съсредоточавате върху друго
• излизате само с близък човек или предварително търсите откъде можете бързо да си тръгнете
• след медицинска оценка получавате успокоение, но скоро отново се страхувате от същите усещания
• страхът пречи на работата, отношенията или ежедневни дейности, които преди сте извършвали спокойно

Не е нужно да изчакате, докато страхът обхване целия ви ден. Можете да потърсите помощ и когато все още се справяте с ежедневието, но това ви струва все повече усилия. В първия разговор има място и за въпросите ви, и за притеснението от самото започване на терапия.

Как се лекуват паническите атаки?

Психотерапията може да помогне да разберете как се задейства паническият цикъл и да промените начина, по който реагирате на него. Когнитивно-поведенческата терапия е един от добре проучените подходи при панически проблеми. Тя работи със страха от телесните усещания, избягването и мислите за най-лошия възможен изход, наричани катастрофични интерпретации. Например мисълта „Щом ми се вие свят, непременно ще припадна“ може да засили тревогата още преди да сте разбрали какво се случва.

Заедно ще изследваме тези връзки и ще планираме постепенна работа със ситуациите и усещанията, които ви плашат. Ще обсъждаме смисъла на всяка стъпка и ще съобразяваме темпото с вашите нужди. Когато започнете да реагирате по различен начин на страха, може постепенно да намалее и необходимостта да избягвате. Това създава възможност отново да правите важни за вас неща.

Целта е да разбирате по-добре преживяването си и да имате повече увереност, когато се появи тревога. Не е нужно всяко телесно усещане да определя как ще премине денят ви. Ако е необходима допълнителна медицинска или психиатрична оценка, тя може да бъде част от грижата за вас.

Каква промяна може да бъде цел на терапията?

• да се плашите по-малко от телесните усещания и от възможността за нова атака
• да прекарвате по-малко време в проверяване на пулса, дишането и другите сигнали от тялото
• да излизате и да се придвижвате с по-малка нужда от придружител или предварителен „план за бягство“
• да разглеждате усещанията си по-реалистично, вместо веднага да очаквате най-лошото
• да възстановявате пътувания, работа, срещи и занимания, от които страхът ви е отдалечил
• да изградите повече увереност в способността си да се справяте с тревожните усещания

Когато страхът от симптомите намалява, става по-възможно да опитате нещо, което сте избягвали. А всяка възстановена дейност може да ви даде повече самостоятелност. Това са възможни посоки на промяна, които ще определим заедно според вашите нужди. Напредъкът има различно темпо и не е задължително всяка следваща седмица да е по-лека от предишната.