На тази страница
Какво е социална тревожност?
Социалната тревожност е силен страх, че в общуването ще бъдете преценени отрицателно, унижени или отхвърлени. Може да се тревожите, че ще кажете нещо неподходящо, ще изглеждате некомпетентни или другите ще забележат притеснението ви. Когато страхът е устойчив и значимо ограничава живота, професионалната оценка може да установи социално тревожно разстройство.
Това не е просто срамежливост или предпочитание към тесен кръг приятели. Може да искате да участвате, но да се отказвате заради страха. Трудността се среща както при говорене пред публика, така и при ежедневни ситуации: телефонен разговор, среща, въпрос към колега или хранене пред други хора.
Как се проявява социалната тревожност преди, по време и след общуване?
Тревожността може да обхване много повече време от самия разговор.
- Преди срещата подготвяте думите си, представяте си провал или търсите начин да отмените участието.
- По време на разговора следите гласа, изражението и движенията си. Вниманието остава върху това как изглеждате, вместо върху събеседника.
- Изчервяване, изпотяване, треперене, сърцебиене или напрежение могат да засилят мисълта, че всички забелязват притеснението ви.
- За да се предпазите, говорите малко, избягвате погледа, не задавате въпроси или репетирате всяка реплика.
- След срещата преглеждате разговора в ума си, търсите грешки и приемате неясните реакции като доказателство, че сте се изложили.
Кога е полезно да потърсите помощ?
Обърнете внимание, ако отказвате желани срещи, избягвате важни служебни разговори или пропускате възможности заради страха. Помощ е уместна и когато продължавате да общувате, но предварителното напрежение и последващото премисляне ви изтощават.
Не е необходимо да станете общителни във всяка ситуация. Въпросът е дали можете да избирате контактите си според собствените си желания, или тревожността избира вместо вас. Ако започвате да разчитате на алкохол или други вещества, за да издържате социални ситуации, това също е важна тема за професионален разговор.
Как самонаблюдението поддържа страха?
Когато се опитвате да се видите през предполагаемия поглед на другия, лесно пропускате какво реално се случва. Една обикновена пауза може да стане „Сигурно казах нещо глупаво“. Усещането за неловкост започва да изглежда като доказателство за чуждо неодобрение.
Мълчанието или дългата подготовка понякога носят кратко спокойствие, но оставят непроверена представата, че без тях ще бъдете отхвърлени. Минала критика, тормоз или болезнени преживявания могат да имат значение, без да са задължително обяснение при всеки човек.
При социалната тревожност фокусът е предимно върху оценката на другите. Ако страхът е от самото присъствие на хора, дори без общуване, или е свързан с настояща заплаха, е нужна по-различна преценка. Не всяко отдръпване е един и същ проблем.
Как протича психологическата работа?
В началото ще уточним кои ситуации са трудни и какво точно очаквате да се случи. Можем да проследим конкретен разговор от подготовката до вечерното премисляне. Ще обърнем внимание на самонаблюдението, избягването и начините да се предпазвате от неловкост.
Когнитивно-поведенческата терапия има доказателствена подкрепа при социално тревожно разстройство. Част от работата е постепенно да проверявате тревожните си очаквания в съгласувани ситуации и да насочвате повече внимание към самия контакт. Това не изисква веднага да говорите пред голяма публика. Значима стъпка може да бъде да зададете въпрос, който обичайно премълчавате.
Ще работим и с начина, по който оценявате себе си след срещите. Вместо да търсите всяка възможна грешка, ще разглеждаме по-пълната картина и какво действително е известно за реакцията на другия. Напредъкът се проследява чрез по-свободно участие въвъвъв важните за вас разговори и по-малко време в страх и премисляне. Темпото и целите се уточняват заедно.
Ако страхът от чуждата оценка ви отдалечава от важни контакти, можем да обсъдим това в индивидуална среща.