На тази страница
Как се преживява загубата на близък?Кога скръбта започва да затруднява ежедневието?Различните загуби могат да се преживяват по различен начинФази на скръбта и адаптация към загубатаСкръб, депресия и травматичен стресКак терапията помага при загуба на близък?Кога да потърсите помощ от психолог?След загубата на близък човек не ви липсва само самият човек. Липсват ви разговорите, общите навици, малките ежедневни моменти, плановете и усещането, че има на кого да се обадите. Липсва ви начинът на живот, който сте изградили заедно с този човек.
Понякога болката идва като силна вълна. Друг път има вцепенение, празнота, гняв, вина или объркване. Може да има дни, в които успявате да се върнете към обичайния си ритъм, а след това един разговор, снимка, песен или познато място отново да ви върне към липсата.
Скръбта е естествен отговор на значима загуба. Няма един правилен начин да скърбите и няма определен срок, след който трябва да сте „вече добре“.
Понякога обаче болката става толкова силна, че е трудно да се върнете към живота си. Тогава психологическата подкрепа може да помогне - не за да забравите човека или да приключите със скръбта, а за да намерите начин да живеете с тази загуба.
Как се преживява загубата на близък?
Може за миг да посегнете към телефона, за да споделите нещо, и след това отново да си спомните, че този разговор вече не е възможен.
Може да има час от деня, място, песен или обикновена ежедневна ситуация, която внезапно да направи липсата много силна. Скръбта не винаги се усеща като постоянна тъга.
Тя може да включва копнеж, празнота, гняв, чувство за несправедливост, вина, безсилие, объркване или дори облекчение, особено когато загубата е настъпила след продължително страдание.
Тези чувства могат да съществуват едновременно. Облекчението не означава, че не сте обичали човека. Гневът не означава, че връзката не е била важна. А моментът на спокойствие не означава, че сте забравили.
Скръбта може да се отрази и на тялото и ежедневието: на съня, апетита, концентрацията, енергията и способността да изпълнявате обичайните си задачи. Понякога бъдещето изглежда трудно за представяне, защото дълго време сте го мислили заедно с човека, когото сте загубили.
Кога скръбта започва да затруднява ежедневието?
Важен ориентир не е само колко време е минало, а как загубата влияе върху живота ви.
Успявате ли да се грижите за себе си? Можете ли да поддържате поне някакъв контакт с близките си? Има ли моменти, в които вниманието ви може да се насочи към работа, разговор или друга дейност, дори за кратко?
Когато загубата трайно нарушава ежедневното функциониране, води до силна изолация или чувството за вина и безнадеждност става трудно за понасяне, професионалната подкрепа може да бъде важна.
При част от хората се развива продължително разстройство на скръбта. Това не означава просто, че човек продължава да тъгува „твърде дълго“. При професионалната оценка се разглеждат силата и устойчивостта на преживяванията, отражението им върху живота и личният и културният контекст. Не е необходимо сами да определяте дали преживявате такова състояние. Ако усещате, че скръбта ви пречи да живеете, това е достатъчна причина да потърсите подкрепа.
Различните загуби могат да се преживяват по различен начин
Няма еднаква скръб. Значение имат връзката с човека, обстоятелствата около загубата, мястото му във вашия живот и начинът, по който вие самите преживявате емоциите си. Затова няма смисъл да сравняваме коя загуба е „по-тежка“. Загубата е лична и всяка връзка носи своята история.
Загуба на съпруг или партньор
Когато загубите партньора си, се променя не само усещането за близост. Променя се самият начин, по който изглежда ежедневието - сутрините, вечерите, решенията, отговорностите, празниците и плановете.
На въпроса „Как се преодолява загуба на съпруг?“ няма отговор, който да заличи липсата. По-скоро става дума за постепенно изграждане на живот след загубата, в който любовта, спомените и значението на тази връзка могат да останат част от вас, без да е необходимо животът ви да остане завинаги спрял.
Загуба на родител
Загубата на родител може да промени усещането за принадлежност и собственото ви място в семейството. Понякога тя връща спомени от детството и променя начина, по който гледате на собствената си история. Ако отношенията са били трудни, скръбта може да бъде още по-сложна. Може да има гняв, облекчение, вина или болка по близостта, която не е била възможна. Не е необходимо да представяте връзката като идеална, за да имате право да скърбите.
Загуба на дете
Загубата на дете може да донесе не само непоносима липса, но и усещане за разрушено бъдеще и безсилие. Задаване на въпроси, на които няма лесен отговор. Партньорите и другите близки могат да скърбят по различен начин. Единият може да има нужда да говори, а другият - да се затваря в себе си. Това понякога създава допълнителна дистанция в момент, когато и двамата страдат.
Понякога първата задача не е да намерите смисъл, а просто да намерите начин да понесете следващия ден.
Фази на скръбта и адаптация към загубата
Вероятно сте чували за различните „фази“ на скръбта. Те могат да помогнат да разпознаете някои от възможните реакции, но не представляват задължителен ред, през който всеки човек трябва да премине.
- Отричане
- Не може да е истина.
- Гняв
- Защо се случи?
- Пазарене
- Ако тогава бях…
- Тъга
- Липсваш ми.
- Приемане
- Уча се да живея с липсата.
Скръбта често идва на вълни. След няколко по-спокойни дни може внезапно отново да ви стане много тежко - около годишнина, празник, важна промяна или съвсем обикновен спомен. Това не означава, че сте се върнали в началото.
С времето може да започнете да живеете с липсата по различен начин. Да се върнете към работа, да се смеете, да се срещате с хора или да направите нов план за бъдещето не означава, че сте забравили човека, когото сте загубили. Знайте, че скръбта и радостта могат да съществуват едновременно. Да продължите живота си не е предателство към човека, когото обичате.
Скръб, депресия и травматичен стрес
Силната тъга, умората, нарушеният сън, липсата на концентрация и намаленият апетит могат да бъдат част от скръбта. Това не означава автоматично, че преживявате депресия. В същото време депресия може да се развие след загуба и е възможно скръбта и депресивното състояние да съществуват едновременно.
В психологическата работа не разглеждаме само един симптом. Важно е да разберем как преживявате загубата, какво се случва с отношението ви към самите вас, има ли моменти на близост, интерес или облекчение и доколко успявате да се грижите за себе си. При внезапна, насилствена или особено шокираща смърт към скръбта могат да се добавят натрапливи спомени, силна бдителност, кошмари или избягване на напомняния за случилото се. В такива случаи е възможно да има и психологическа травма, а при част от хората - посттравматично стресово разстройство. Това не означава, че всяка внезапна загуба води до травматично разстройство. Разграничението е важно, защото работата с болезнените спомени от самото събитие и работата с липсата на човека и адаптацията към живота след загубата могат да изискват различен фокус.
Как терапията помага при загуба на близък?
Понякога най-трудното е, че светът около вас продължава да се движи, докато за вас времето сякаш е спряло. Хората постепенно започват да очакват да сте по-добре. Разговорите за починалия намаляват, а вие все още имате какво да кажете.
В терапията не е необходимо да съкращавате преживяването си, за да бъде по-удобно за някого. Можем да говорим за човека и за връзката ви такава, каквато действително е била - с любовта, близостта, конфликтите, неизказаното и неизживяното. Не е необходимо да разказвате всичко наведнъж и не е необходимо всяка среща да бъде посветена на най-болезненото.
Ако вината заема много място, ще разгледаме за какво точно се обвинявате. Понякога след загубата човек оценява миналите си решения с информация, която не е имал в момента. Друг път има реално съжаление за думи или действия. Важно е да направим разлика между отговорност, съжаление и вина, вместо всяка мисъл „Трябваше да…“ автоматично да се превръща в доказателство, че сте виновни.
Ще има място и за практическата страна на живота след загубата. Какво сега ви се струва непосилно? От какво имате нужда? Какво ви е трудно да поискате от близките си? Кои решения трябва да бъдат взети сега и кои могат да почакат? Целта не е да запълним болката с активност, а постепенно да намерим опори в ежедневието, докато преминавате през този период.
Загубата понякога променя и отговора на въпроса „Кой съм аз сега?“
Ако дълго сте били партньор, родител или човекът, който се грижи за болен близък, отсъствието на тази ежедневна роля може да бъде болезнено и объркващо. Можем да работим и с тази промяна, без да търсим бърза замяна на изгубеното. Ще обръщаме внимание и на отношенията с живите - какво ви помага, какво ви натоварва, кога имате нужда от близост и кога от пространство. Понякога близките искат да помогнат, но не знаят как.
Част от терапевтичната работа може да бъде да намерите думи за това, от което имате нужда, и граници за онова, което в момента не можете да понесете.
Психотерапията при загуба не цели да премахне болката или да ви накара да забравите. Целта е постепенно да намерите начин да живеете с това, което се е случило, като запазите значението на връзката, без целият ви живот да бъде определян от загубата. Работя с интегративен подход, съобразен с преживяването на загубата.
Кога да потърсите помощ от психолог?
Може да потърсите психологическа подкрепа, когато болката силно нарушава ежедневието ви, съня ви, когато се изолирате от хората, вината става непоносима или спомените за обстоятелствата около смъртта непрекъснато ви връщат към случилото се. Но не е необходимо да чакате да стане „достатъчно тежко“. Можете да потърсите помощ и просто защото ви е трудно и имате нужда от място, в което някой да бъде с вас в това преживяване.
Не всеки човек в скръб има нужда от психотерапия. Подкрепата на близките, семейството, приятелите и общността също може да бъде много важна.
Да потърсите психолог не означава, че скърбите неправилно или че трябва да бъдете поправени. Означава, че не е необходимо да преминавате през всичко сами.
Ако усещате, че имате нужда да говорите за човека, когото сте загубили, за болката, вината, празнотата или за живота, който трябва да продължи след загубата, можете да се свържете с мен.
Научете повече за индивидуалните психологически консултации