На тази страница
Как може да се прояви психологическата травма?Видове психологически травмиКога е добре да потърсите специалист?Как психотерапията може да помогне при психологическа травма?Как протича работата с психолог?Каква промяна може да бъде цел на терапията?Индивидуални психологически консултацииСлед тежко преживяване може да знаете, че опасността е отминала, а все още да се стряскате, да не спите спокойно или да избягвате всичко, което ви напомня за случилото се. Психологическа травма може да възникне, когато преживяното е възприето като заплашващо или непосилно и временно или трайно наруши усещането за сигурност и способността на човека да се справя.
Реакциите зависят както от събитието, така и от предишния опит, оказаната подкрепа и обстоятелствата след него. Двама души могат да преживеят сходна ситуация и да имат различни нужди. Когато спомените и отдръпването продължават да пречат на живота ви, психотерапията може да помогне.
Травматичното преживяване не означава автоматично посттравматично стресово разстройство (ПТСР). ПТСР е конкретно клинично състояние, което се определя от определен набор от симптоми, тяхната продължителност и влиянието им върху ежедневното функциониране. Самото наличие на тежко събитие или отделен симптом не е достатъчно за поставяне на диагноза.
Как може да се прояви психологическата травма?
Реакциите могат да се различават и да се променят с времето. Понякога най-забележимо е напрежението, друг път - усещането, че сте откъснати от чувствата си.
- Емоции: страх, раздразнителност, вина, срам или трудно изпитване на близост и радост.
- Мисли и спомени: нежелани или натрапливи спомени, кошмари, повтарящи се мисли за случилото се или прекомерно самообвинение.
- Тяло: лесно стряскане, постоянно напрежение, трудно отпускане и нарушен сън.
- Поведение: избягване на места, разговори или дейности, които напомнят за преживяното.
- Отношения: недоверие, отдръпване или затруднение да се чувствате в безопасност с друг човек.
Напомняне като звук или определена обстановка може да предизвика силна реакция, преди да сте осъзнали връзката със спомена. Избягването може временно да намали тревожността и да донесе усещане за облекчение, но когато постепенно започнете да избягвате все повече ситуации, места, хора или дейности, ежедневието ви може да се стесни.
Продължаващата тревожност, потиснатостта, промените в поведението могат да съпътстват преживяното, но могат да имат и други възможни обяснения. Затова е важно да се разглеждат в контекста на това кога са започнали, как се развиват и доколко влияят върху ежедневието.
- Травматичен опит
- Продължаващи реакции
- Затруднения в ежедневието
- Избор на подходяща професионална помощ
Видове психологически травми
Тези описания се отнасят до контекста на преживяването. Те могат да се припокриват и не са списък от отделни диагнози.
Травма след еднократно събитие
Едно внезапно, силно заплашително преживяване може да остави продължаващ страх и усещане за несигурност. В работата е важно как то се отразява на живота ви сега, а не колко подробно можете да го разкажете.
Повтаряща се или продължителна травма
Когато човек продължително време е изложен на заплаха или насилие, пренебрежение или контрол, начините, по които се е научил да се предпазва, могат да продължат да влияят и след като средата вече е станала по-сигурна.
Травма в детството и развитието
Тежки или повтарящи се преживявания в ранните години могат да повлияят върху чувството за безопасност и представата за себе си. Това не означава, че всяка трудност в детството е травма или че определя неизбежно бъдещите отношения.
Междуличностна травма
Когато заплахата идва от близък човек или от човек, от когото зависите, преживяването може да има особен ефект върху доверието и усещането за безопасност във взаимоотношенията. Ако насилието продължава, първата задача е реалната ви безопасност.
Загубата също може да бъде травматична, но скръбта и травматичните реакции не са едно и също. Понякога е нужно да се работи и с двете.
Кога е добре да потърсите специалист?
Добре е да потърсите професионална помощ, когато спомените или реакциите към тях нарушават съня, работата, ежедневието или отношенията ви. Например:
- Чувствате се застрашени и в ситуации, които в момента са безопасни.
- Избягвате все повече места, разговори, хора или дейности.
- Срамът и вината затрудняват близостта или ви карат постоянно да се обвинявате.
- Емоционалното вцепеняване или отдръпване ви отдалечава от хора и занимания, които са били важни за вас.
- Опитите да потиснете или забравите случилото се не намаляват напрежението.
Можете да продължавате да изпълнявате ежедневните си задължения и въпреки това да сте непрекъснато нащрек или напрегнати. Не е необходимо да знаете точно как да разкажете преживяното. За началото на разговора е достатъчно да кажете кое ви е трудно сега.
При продължаващо насилие потърсете специализирана подкрепа за безопасност. При непосредствена опасност или риск да си навредите се обадете на 112 или отидете в най-близкото спешно отделение. При мисли за самоубийство потърсете незабавно професионална помощ и подкрепа от доверен човек, не изчаквайте обичайна терапевтична среща.
Как психотерапията може да помогне при психологическа травма?
Работата започва с това как се чувствате сега и дали сте в безопасност. Не е необходимо на първата среща да разказвате подробно всичко. Можете да кажете, че определена тема е твърде трудна, и да обсъдим как да продължим.
Ако постоянно очаквате заплаха, работим върху разпознаването на това кое напомня за миналото и какво действително се случва в настоящето. Това разграничение може да намали автоматичната тревожна реакция. При избягване терапевтичната работа може постепенно да помогне да възстановите безопасно дейности и ситуации, без да се излагате на реална опасност.
Когато се обвинявате, разграничаваме това, за което действително сте носили отговорност, от онова, което е било извън вашия контрол. Работата с вината и срама може постепенно да промени начина, по който се отнасяте към себе си.
Подходът зависи от конкретните реакции и нужди. При ПТСР могат да бъдат подходящи специализирани терапии, насочени към травматичния опит. Изборът им изисква съответната подготовка на специалиста, не всяка техника е подходяща за всеки човек. Възстановяването не означава да забравите случилото се. Прилагам интегративен подход според оценката и подготовката за конкретната работа.
По темата: След травматично преживяване: реакции и подкрепа · Защитни механизми на психиката.
Как протича работата с психолог?
- Обсъждаме настоящите трудности. Започваме със съня, отношенията, реакциите и ситуациите, които най-много ви затрудняват.
- Изясняваме безопасността и подкрепата. Разглеждаме дали има продължаваща заплаха и на каква помощ можете да разчитате.
- Определяме целите и темпото. Например - да спите по-спокойно или да се върнете към определена безопасна дейност.
- Работим с конкретните реакции. Когато е подходящо, се насочваме към спомените, убежденията, избягването или трудностите в близостта.
- Проследяваме ежедневието. Проверяваме дали имате повече възможност за почивка, общуване и избор, а не само дали симптомите са по-слаби.
Каква промяна може да бъде цел на терапията?
Възможни цели са по-малко постоянно напрежение, по-добро разпознаване на силните реакции и повече сигурност в настоящето. За някого важната промяна е да възобнови пътуванията си, за друг, да поставя граници без парализиращ страх или да се сближава, без веднага да се отдръпва.
Работата може да включва и намаляване на срама и самокритичността. Напредъкът се оценява според вашите трудности и цели, без фиксиран срок или обещание, че симптомите ще изчезнат напълно.
Индивидуални психологически консултации
Ако преживяното продължава да влияе върху съня, отношенията или решенията ви, можете да запазите индивидуална психологическа консултация с мен.