Защитни механизми на психиката

След неприятен разговор можете да се убедите, че изобщо не ви е засегнал, а напрежението да остане. Или да намерите убедително обяснение за решение, преди да сте признали пред себе си колко ви е било страх. Понятието „защитни механизми“ е един от начините да разбираме подобни реакции.

Какво са защитните механизми?

В психодинамичната теория защитните механизми описват предимно несъзнавани начини за намаляване на тревогата и вътрешния конфликт. Те могат да променят начина, по който човек допуска, тълкува или преживява трудна информация и чувства.

Използването на защити само по себе си не означава разстройство. Важни са контекстът, гъвкавостта и последствията. Начин, който временно помага да понесете нещо, може по-късно да затрудни разбирането на себе си или отношенията.

Отричане

При отричането болезнена реалност остава трудно достъпна за приемане. Например човек може да омаловажава повтарящ се проблем, въпреки че последствията вече се забелязват. Това е различно от разумното несъгласие с чужда интерпретация.

Вместо да обвиняваме човека, че „не иска да вижда“, е по-полезно да разберем какво е трудно за понасяне и каква подкрепа е нужна, за да се обърне към проблема.

Рационализация

Рационализация наричаме намирането на приемливо обяснение, което прикрива по-труден за признаване мотив. Например човек може да обяви, че дадена възможност няма стойност, след като се е отказал от страх да не бъде отхвърлен.

Не всяко логично обяснение е защита. Не можем да определим чуждия мотив само по едно изречение. Подобни хипотези имат смисъл, когато се изследват внимателно и в контекст.

Проекция

Понятието описва приписване на собствени трудно приемливи чувства или импулси на друг човек. Ако сте ядосани, например, може по-лесно да възприемате другия като враждебен.

Това не означава, че чуждата враждебност винаги е въображаема. Реални конфликти, нарушени граници и насилие не бива да бъдат отхвърляни чрез теоретичен етикет.

Изтласкване и съзнателно отлагане на тема

В психоаналитичната теория изтласкването се отнася до несъзнавано отдалечаване на неприемливо психично съдържание от съзнанието. То се различава от съзнателното решение временно да не мислите за дадена тема, за да се справите с текуща задача.

Тези понятия не позволяват да се заключи, че конкретно събитие непременно е станало. Сън, образ или силно чувство не е самостоятелно доказателство за точността на спомен.

Други начини за справяне

Регресията описва връщане към по-ранни начини на реагиране под напрежение. Реактивното образувание се използва за подчертано изразяване на отношение, противоположно на трудно приемливо чувство. Сублимацията описва насочване на импулси към социално приемлива дейност.

Това са теоретични описания, а не тестове за психично здраве. Нито едно от тях само по себе си не определя цялата личност или необходимостта от терапия.

Кога познатата защита започва да пречи?

Когато един и същ отговор се включва във всяка трудна ситуация, може да стане трудно да разпознавате нуждите си, да поемате реалната си отговорност или да допускате близост. Например омаловажаването временно намалява болката, но може да отдалечи и възможността за разговор и промяна.

В работата с проблеми във взаимоотношенията можем да проследим какво се случва преди реакцията, от какво ви предпазва тя и какво ви струва след това. Целта не е да премахнем всяка защита, а да има повече избор и гъвкавост в начина, по който се справяте.

Източници и допълнително четене

• APA Dictionary: защитен механизъм