Личностни разстройства

Какво представлява личностното разстройство?

Всеки човек има свой характерен начин да възприема себе си и другите, да преживява емоциите си и да реагира в отношенията. Някой има по-силна потребност от близост, друг се чувства по-комфортно с повече самостоятелност. Някои хора са по-предпазливи, други по-спонтанни. Тези различия сами по себе си не са проблем - те са част от индивидуалността.

При личностно разстройство определени начини на мислене и поведение са устойчиви, проявяват се в различни житейски ситуации и са трудни за промяна, дори когато човек вижда, че му създават проблеми. Те могат да засягат начина, по който човек възприема себе си и другите, изгражда близки отношения, взема решения или се справя с трудни емоции.

Например човек може силно да се страхува от отхвърляне и да започне да се отдръпва от другите, за да се предпази. Това поведение може временно да намали страха, но в дългосрочен план да го лиши от близостта, която всъщност желае. Именно подобни повтарящи се модели са важни за психологическата оценка.

Важно е да се има предвид, че личностно разстройство не се определя от една черта или отделна постъпка. Необходимо е да се разгледа цялостният начин на функциониране на човека, как моделите са се развивали във времето, в какви ситуации се проявяват и какво отражение имат върху неговия живот и взаимоотношения.

Какви са общите характеристики на личностните разстройства?

Разстройствата се различават значително. Следните области помагат да се разбере какво се разглежда при професионалната оценка, а не служат за самодиагностика.

Какви видове личностни разстройства има?

DSM-5-TR представя традиционен категориален модел с десет личностни разстройства, организирани в три клъстера, а също така включва алтернативен модел, който поставя по-силен акцент върху тежестта на личностната дисфункция и изразените личностни черти.

Тези клъстери са описателни групи, а не три типа хора. Кратките представяния по-долу не са диагностични критерии.

Личностна черта и личностно разстройство: каква е разликата?

Всеки човек има личностни черти, които могат да се проявяват по-силно в определени ситуации. Може да сте по-предпазливи след нарушено доверие, да имате нужда от повече подкрепа в труден период или да реагирате импулсивно, когато сте под силен стрес. Самото наличие на такава черта или реакция не означава личностно разстройство.

Разликата е в трайността и негъвкавостта на модела, както и в начина, по който той влияе върху живота на човека. При личностно разстройство определени начини на мислене, емоционално реагиране и поведение се повтарят в различни ситуации и могат да водят до значимо страдание, проблеми във взаимоотношенията, както и затруднения в ежедневното функциониране.

Затова не е достатъчно някой да проявява отделни характеристики, които напомнят за определено разстройство. Например нуждата от внимание или силната чувствителност към критика сами по себе си не означават нарцистично личностно разстройство.

Популярните твърдения от типа „Ако партньорът ви прави това, той е нарцисист“ често превръщат отделни поведения в диагноза и пропускат необходимостта от цялостна професионална оценка.

Диагнозата, когато е поставена от квалифициран специалист, описва определен модел на функциониране, но не определя целия човек и не отменя личната му отговорност за поведението.

Как личностните разстройства могат да влияят на ежедневието?

Когато определени модели на мислене и емоционално реагиране се повтарят, те могат постепенно да започнат да влияят върху отношенията, работата, решенията и начина, по който човек се чувства в ежедневието си.

Може да се появяват повтарящи се конфликти, трудности с доверието и близостта, отдръпване от отношения или силна нужда от уверение, преди да вземете решение. В професионална среда трудностите могат да се проявят като чувствителност към критика, напрежение при промяна на планове, трудности с обратната връзка или повтарящи се конфликти с колеги.

При някои хора самооценката силно зависи от чуждата реакция - одобрението временно носи сигурност, а критиката може да предизвика силно съмнение в себе си. При други по-видима е потребността от контрол или избягване на близостта. Проявите са различни и не всеки човек с една и съща диагноза изпитва едни и същи трудности или ограничения.

Ако най-болезненото за вас са проблемите във взаимоотношенията, можем да започнем от тях, без предварително да приемаме, че имате личностно разстройство.

Какво може да допринесе за развитието на личностно разстройство?

Личностните разстройства обикновено не могат да бъдат обяснени с една-единствена причина. За развитието им могат да имат значение взаимодействието между наследствени и темпераментови особености, ранното развитие, взаимоотношенията с близките и житейската среда.

Ранните преживявания могат да бъдат важна част от историята на някои хора, включително преживявания на отхвърляне, непоследователна грижа, силен конфликт или други неблагоприятни условия. Това обаче не означава, че личностното разстройство непременно е резултат от травма или от определен тип родителство.

По-важно е да разберем как човек е научил да се справя с емоциите и трудните ситуации и как тези начини на справяне са се превърнали в устойчиви модели. В терапевтичната работа разглеждаме не само как се е формирал даден модел, но и какво го поддържа в настоящето и как може постепенно да стане по-гъвкав.

Как се установява личностно разстройство?

Диагностичната оценка се извършва от квалифициран специалист, който разглежда начина на функциониране на човека в различни области и във времето. Важно е да се проследят мисленето, емоционалните реакции, поведението, взаимоотношенията и начинът, по който всичко това влияе върху ежедневния живот.

Необходимо е също да се разграничат други възможни обяснения за трудностите, например друго психично състояние, употреба или влияние на вещества, медицински фактори или реакция на конкретна житейска ситуация.

Затова диагнозата не се поставя само въз основа на един симптом, отделно поведение, въпросник или клинично интервю. Необходимо е да се види цялостният модел и неговото отражение върху живота на човека.

Може ли човек с личностно разстройство да се промени?

Да. Трайните модели на мислене и поведение могат да се променят. Това, че даден модел се е утвърдил във времето, не означава, че човек е обречен да го повтаря без възможност за развитие.

Промяната обикновено изисква време, последователност и подход, съобразен с конкретните трудности. Тя може да означава по-стабилни отношения, по-добро разпознаване и регулиране на силните емоции, по-малко импулсивни реакции и по-голяма способност да се понасят несъгласие, критика или несигурност.

Целта на терапията не е да промени личността, а да помогне на човека да страда по-малко, да разбира по-добре себе си и другите и да има повече избор в начина, по който реагира.

Кога е добре да потърсите професионална помощ?

Може да е полезно да потърсите професионална подкрепа, когато едни и същи трудности във взаимоотношенията се повтарят, независимо от желанието ви да реагирате по различен начин. Също и когато силните емоции или познатите начини на справяне водят до последствия, които не желаете.

Понякога човек забелязва, че разбира какво се случва, но трудно успява да реагира по различен начин. Може да знаете, че дадена реакция ви създава проблеми, но в момента на напрежение отново да направите същото. Именно тези повтарящи се ситуации могат да бъдат важна отправна точка за терапевтична работа.

Ако вече имате поставена диагноза, терапията може да помогне да разберете какво означава тя конкретно за вас и върху какво можете да работите. Диагнозата не описва целия ви характер и не определя кой сте като човек. Тя е професионално описание на определен модел на функциониране, който може да бъде разбран и променян.

Ако искате да разберете какво стои зад повтарящите се трудности и какво можете да промените, можем да започнем от конкретната ситуация, която ви затруднява в момента.