На тази страница
Какво е шизоидно личностно разстройство?
Шизоидното личностно разстройство описва устойчив модел на отдалеченост от социалните отношения и ограничено външно изразяване на емоции, който се разглежда в контекста на цялостното функциониране. При някои хора желанието за близки отношения е по-слабо изразено.
Не всяко предпочитание към уединение е разстройство. Човек може да има малко контакти и да е удовлетворен от начина си на живот. Необходими са професионална преценка и разглеждане на реалните затруднения, а не оценка колко общителен „трябва“ да бъде.
Сдържаното изразяване не доказва липса на чувства или вътрешен живот. Това е важно особено когато близките приемат дистанцията като лично отхвърляне.
Как се проявява шизоидното личностно разстройство?
- Трайно предпочитание към дейности насаме и ограничен интерес към близки отношения.
- Малка потребност от споделяне на лични преживявания.
- Сдържано изразяване на емоции, което околните трудно разбират.
- Видима дистанция към чужда похвала или критика.
- Напрежение или затруднение при изискване за повече близост и взаимодействие.
- Практически проблеми в работа или отношения, които самият човек иска да обсъди.
Какво не бива да се смесва с това понятие?
Интровертността не е разстройство. При социалната тревожност човек може да желае близост, но да я избягва от страх от оценяване. Отдръпване може да има и при депресия или други състояния. Особености, свързани с аутистичния спектър, изискват отделна оценка и не се приравняват автоматично.
Шизоидното личностно разстройство не е шизофрения. Сходството в наименованието не означава еднакви прояви или лечение. Внезапна промяна в поведението и преживяването изисква разглеждане на възможни други причини, а не бърз личностов етикет.
Кога е полезно да потърсите помощ?
Подкрепа е уместна, когато дистанцията или трудността да изразявате нужди ограничават работа, необходимото сътрудничество или отношения, които имат значение за вас. Може да има нужда и от помощ за друго състояние, независимо от предпочитанията ви за общуване.
Ако само околните настояват за промяна, важно е да се чуе и вашата гледна точка. Броят приятели и честотата на срещите сами по себе си не определят цел за терапия.
Как протичат срещите с психолог?
Ще започнем от причината да потърсите помощ и от това какво искате да бъде по-лесно. Ще уточним дали дистанцията е дългогодишна особеност, или е настъпила промяна, както и какво ви носи удовлетворение.
Доверието се изгражда постепенно. Няма изискване да споделяте повече, отколкото сте готови, или да изграждате близост само защото това се очаква. Ясните граници и предвидимият начин на работа са важни.
Ако индивидуалната работа е подходяща, можем да се насочим към разпознаване на преживяванията, изразяване на потребности и справяне с конкретни ситуации на взаимодействие. Специфичните доказателства за лечение са ограничени, затова подходът трябва да е индивидуален и без гаранции за определен резултат.
Целта не е екстровертност. Тя е повече възможност да живеете според собствените си потребности, като необходимите контакти и отношения не се превръщат в непосилна трудност.
Ако дистанцията или трудността да изразявате потребностите си ви създават проблеми, можем да обсъдим какво бихте искали да промените.