Нарцистично личностно разстройство

Какво е нарцистично личностно разстройство?

Нарцистичното личностно разстройство описва устойчив модел, при който нуждата от възхищение, чувството за особено значение или право на специално отношение и трудностите да се отчитат преживяванията на другите засягат функционирането. Самооценката може да зависи силно от признанието и да е уязвима към критика.

Това е клинично понятие, а не синоним на егоизъм, амбиция или самоувереност. Поставянето на диагноза изисква професионална оценка на човека. Етикетът „нарцисист“ в разговор за трудна връзка не установява разстройство.

Различните клинични класификации описват личностовите затруднения по различен начин. По-важно за помощта е да се разберат конкретните устойчиви трудности и тежестта им, а не човекът да бъде сведен до название.

Как се проявява нарцистичното личностно разстройство?

• Силна зависимост от признание, успех, статус или възхищение.
• Очакване за специално отношение и затруднение да се приеме ограничение.
• Болезнена чувствителност към критика, срам, гняв или отдръпване след нея.
• Преувеличаване на постиженията или обезценяване на чуждите, за да се запази усещането за стойност.
• Трудност да има място за потребностите и гледната точка на другия.
• Повтарящи се конфликти около близост, признание и взаимност.

Кога да потърсите помощ?

Подкрепа е полезна, когато тези реакции се повтарят в различни отношения, причиняват страдание или пречат на работата и близостта. Понякога първият повод е конфликт, загуба, провал или силно усещане, че сте недооценени.

Единична болезнена реакция към критика не е достатъчна за диагноза. Ако търсите помощ заради поведението на близък, можете да работите върху собственото си преживяване и граници, без да диагностицираме отсъстващия човек.

При контрол, заплахи или насилие е нужна преценка на безопасността. Диагнозата не е равнозначна на насилие и не го оправдава. Не е необходимо да докажете разстройство у партньора, за да признаете реална вреда.

Какво става, когато критиката се преживее като унижение?

Не всяка външна увереност прикрива несигурност. Това е възможна динамика, която се изследва според човека. Няма и един задължителен семеен или детски произход, който да обяснява всички прояви.

Как може да помогне психотерапията?

Работата може да се насочи към по-устойчива самооценка, разпознаване на уязвимостта и понасяне на несъгласие без автоматична защита. Важно е да се разбират и последствията за другите, без човекът да бъде унижаван за трудностите си.

Подходът и терапевтичният план се определят след оценка. При установено личностно разстройство може да е нужна продължителна специализирана психотерапия; не е уместно да се обещава бърза промяна или резултат чрез един универсален метод. Съпътстващи симптоми могат да изискват и психиатрична помощ.

В първоначалната среща можем да разгледаме конкретен конфликт и какво ви е накарало да потърсите подкрепа. Ако индивидуалната работа е подходяща, целите се уточняват заедно. Промяна може да е да изслушате чужда гледна точка, да признаете грешка или да заявите нужда, без да нападате или да се обезценявате.

Ако идвате заради близък човек, фокусът е върху вашите решения и граници. Няма да обещавам, че правилната ви реакция ще промени него.

Ако отношенията и реакциите към критика се превръщат в повтарящ се източник на страдание, можем да обсъдим подходяща оценка и подкрепа.