На тази страница
Какво е ниска самооценка?
Самооценката е свързана с начина, по който възприемате собствената си стойност и се отнасяте към себе си. При ниска самооценка можете устойчиво да се чувствате недостатъчно добри, недостойни за приемане или длъжни постоянно да доказвате, че заслужавате уважение.
Това не означава липса на способности. Можете да се справяте добре и да изглеждате уверени, но вътрешно да обезценявате постигнатото. Ниската самооценка не е самостоятелна диагноза. Тя може да съпътства други затруднения, но се разглежда и като отделна тема за психологическа работа.
Как се проявява ниската самооценка?
- Приемате грешката като доказателство за обща неспособност, вместо като конкретно действие.
- Омаловажавате комплиментите, а критичните оценки остават значими дълго.
- Сравнявате се предимно с качествата, които смятате, че ви липсват.
- Търсите чуждо одобрение, но трудно запазвате положително отношение към себе си.
- Премълчавате потребности или приемате неуважително поведение, защото се съмнявате, че заслужавате друго.
- Избягвате възможности не само от страх от неуспех, а и от убеждението, че не са за човек като вас.
По какво се различава от липсата на увереност?
Увереността е по-близка до очакването, че можете да се справите с конкретна задача. Можете да не сте уверени в ново умение и въпреки това да се отнасяте към себе си с уважение. При ниската самооценка въпросът често е по-общ: „Какво струвам като човек?“.
Самокритиката описва начина, по който оценявате и обвинявате себе си. Тя може да поддържа ниска самооценка, но двете не са точни синоними. Това разграничение помага да уточним какво реално има нужда от промяна.
Кога е полезно да потърсите помощ?
Психологическа подкрепа е уместна, ако отрицателното отношение към себе си се повтаря в различни области и определя решенията, границите или връзките ви. Не е необходимо да изчакате тежка криза.
Ако ниската самооценка е съпроводена с продължителна потиснатост, силна тревожност или други симптоми, е важно да се разгледа цялостното състояние. При отношения с унижение или насилие промяната не е само въпрос на по-добро самочувствие; значение имат средата и безопасността.
Как се поддържа отрицателната представа за себе си?
Минали сравнения, условно одобрение, болезнени отношения или настояща критична среда могат да имат значение. Не търсим задължително една причина от детството. Важно е и какво продължава да затвърждава убеждението сега.
Как протича работата с психолог?
Ще изследваме правилата, по които оценявате стойността си: например „Трябва винаги да съм полезен“ или „Ако покажа слабост, ще ме отхвърлят“. Ще разгледаме кога тези правила се активират и как ви карат да постъпвате.
Когнитивно-поведенчески средства могат да помогнат за по-балансирана оценка на фактите. При устойчиви повтарящи се убеждения могат да се включат и средства от схема терапията. Работата не е просто да повтаряте положителни изречения, в които не вярвате.
Можем постепенно да проверяваме какво става, когато приемете признание, изразите несъгласие или поставите реалистична граница. Целта е по-стабилно отношение към себе си, което допуска качества, ограничения и грешки, без всяка оценка отвън да определя стойността ви.
Ако усещането за недостатъчност ви съпътства независимо от постигнатото, можем да разгледаме как се е изградило и как се поддържа.