На тази страница
Какво е прекомерна самокритичност?
Самокритичността е начинът, по който оценявате собствените си действия и качества. Тя може да помага да забелязвате грешки и да поемате отговорност. Става вредна, когато оценката е крайна, унизителна и повтаряща се, а не ви показва как да поправите случилото се.
Има разлика между „Допуснах грешка“ и „Нищо не става от мен“. В първия случай има конкретно действие за разглеждане. Във втория цялата личност се превръща в проблем. Прекомерната самокритика не е самостоятелна диагноза, но може да усилва различни психологически трудности.
Как се проявява прекомерната самокритичност?
- След пропуск използвате към себе си думи, които не бихте казали на близък човек.
- Връщате се многократно към грешката, дори след като сте я поправили.
- Похвалите губят значение бързо, а критиката остава за дълго.
- Трудно изпитвате удовлетворение, защото винаги откривате какво не е достатъчно добро.
- Избягвате нови задачи, за да не преживеете собственото си обвинение при неуспех.
- Чувствате вина при почивка или нужда от помощ, сякаш те са признак на слабост.
Кога да потърсите психолог?
Подкрепа е полезна, когато вътрешната критика причинява повече страдание, отколкото ви помага да се учите, нарушава съня или ви спира да действате. Важен ориентир е и колко време прекарвате в мислено наказване.
Ако самокритиката е част от депресивно състояние, хранително разстройство или друго затруднение, подкрепата трябва да отчита и него. Мисли за самонараняване изискват професионална оценка, а непосредственият риск изисква спешна помощ.
Защо суровостта изглежда необходима?
Може да вярвате, че ако не сте достатъчно строги, ще станете безотговорни или ще спрете да се развивате. Но след грешка продължителното самообвинение понякога увеличава страха от следваща задача. Вместо поправяне се появяват отлагане, проверки и още напрежение.
Критична среда, сравнения, болезнени преживявания или високи стандарти могат да участват в този модел. Миналото може да е важно, но не приемаме, че всяка сурова оценка има една и съща причина.
Как протича работата с психолог?
Ще разгледаме какво си казвате след неуспех и какво очаквате да постигнете чрез тази строгост. Имат значение правилата за почивка, грешки, одобрение и отговорност.
Когнитивно-поведенческата работа може да помогне да разграничавате фактите от крайните оценки. При устойчиви модели могат да се включат и средства от схема терапията. Търсим отношение, което допуска последствията от грешката, без унижаване на човека.
Можем да проследим дали различна оценка ви помага по-лесно да поправите пропуска и да продължите. Не е необходимо да харесвате всяка своя постъпка. Целта е отговорност и развитие, при които уважението към себе си не се отнема при всяко затруднение.
Ако вътрешната критика е станала постоянна и изтощителна, можем да изследваме ролята ѝ и възможностите за по-справедливо отношение към себе си.