Какво е тревожност на работното място?
Тревожността на работа е силно или продължително безпокойство, свързано със задачи, представяне, отношения с колеги или сигурността на работното място. Може да се появява преди работния ден и да продължава вечер, дори когато задълженията вече са изпълнени. Това е описание на затруднение, а не отделна диагноза.
Притеснението преди презентация, нова задача или важен разговор е обичайно. Разликата е в това колко трудно отшумява и доколко ви ограничава. При тревожността очакването, че нещо ще се обърка, може да ви кара да избягвате възможности, да работите прекомерно или постоянно да търсите уверение, че се справяте.
Работният стрес често е реакция на конкретно натоварване. При бърнаута водещи са изчерпването, дистанцирането от работата и усещането за намалена професионална ефективност вследствие на продължителен неовладян работен стрес. Тревожност и бърнаут могат да се срещат заедно, но не всяко напрежение означава едното или другото.
Как се проявява тревожността на работа?
Проявите се различават според човека и ситуацията. Понякога работата изглежда добре свършена, а отвътре преживявате постоянна несигурност и напрежение.
Мисли и емоции
- Представяте си, че една грешка ще доведе до уволнение или загуба на доверието на колегите.
- Преживявате обратната връзка като доказателство, че сте некомпетентни, вместо като информация за конкретна задача.
- Притеснявате се да говорите на срещи, да задавате въпроси или да поискате помощ. Ако водещ е страхът от оценката на другите, това може да е свързано със социална тревожност.
Телесни усещания и сън
- Преди работа или труден разговор усещате стягане, сърцебиене, изпотяване или стомашен дискомфорт.
- Напрежението остава и след работния ден: трудно заспивате, будите се с мисли за задачи или не се чувствате отпочинали.
Промени в поведението
- Проверявате многократно вече завършена задача или отлагате започването ѝ, докато не сте сигурни как да я изпълните безупречно.
- Избягвате изказвания, разговори с ръководителя или нови отговорности, които иначе бихте искали да поемете.
- Поемате допълнителна работа от страх да откажете, проверявате служебните съобщения вечер и трудно се откъсвате от задачите.
Тези признаци сами по себе си не поставят диагноза. Нови, необичайни или повтарящи се физически оплаквания не бива автоматично да се обясняват с тревожност; при нужда ги обсъдете с лекар.
Какво може да стои зад тревогата?
Понякога тревожността се поддържа от страх от грешки, сравняване с другите или прекомерни изисквания към себе си. Правило като „Трябва винаги да съм безупречен, за да ме уважават“ превръща всяка задача в проверка на собствената ви стойност.
Понякога условията действително са трудни: прекомерно натоварване, противоречиви задачи, неясни отговорности, липса на подкрепа, несигурност или унизително отношение. Често личните страхове и работната среда се преплитат. Не е полезно всичко да се обяснява с това, че „просто се тревожите прекалено“.
Може да се затвори кръг: неясна ситуация води до най-лошото предположение, следват проверки или избягване, а краткото облекчение засилва нуждата от тях следващия път. Така временното усещане за контрол започва да отнема все повече време и сили.
Какво можете да направите, когато работата ви тревожи?
Не е необходимо първо да премахнете всяка тревожна мисъл, за да предприемете полезна стъпка. Изберете това, което отговаря на конкретната трудност и е възможно във вашата работа.
- Изяснете задачата, вместо да гадаете. Какъв резултат се очаква, до кога и по какви критерии ще бъде оценен? Разделете известното от предположенията: „Получих забележка за отчета“ не означава непременно „Ще ме уволнят“.
- Определете следващата изпълнима стъпка. Вместо „Трябва да приключа всичко“, посочете една конкретна задача. Ако сроковете се застъпват, обсъдете приоритетите, вместо автоматично да удължавате работния ден.
- Разграничете необходимата проверка от търсенето на сигурност. Следвайте професионалните стандарти и задължителните проверки. Ако препрочитате едно и също само за кратко успокоение, опитайте да приключите след предварително определена разумна проверка. Това не се отнася до пропускане на контрол в дейности с реален риск.
- Уточнете границите след работа. В края на деня запишете какво остава за утре. Когато ролята ви позволява, ограничете служебните известия извън работното време. Ако има дежурства или очакване за спешна реакция, изяснете кога действително трябва да сте на разположение.
- Дайте си кратка пауза, без да изоставяте важната задача. Раздвижване, спокойно дишане без насилване или разговор с подкрепящ колега могат да намалят моментното напрежение. Не е нужно да сте напълно спокойни, преди да се върнете към разговора или задачата.
Тези действия могат да помогнат, но не премахват прекомерното натоварване, тормоза или липсата на ясни правила. Когато причината е и в организацията на работата, промяната не може да е само ваша отговорност.
Как да обсъдите натоварването и трудностите на работа?
Когато е безопасно и има възможност за разговор, започнете с конкретната ситуация, ефекта ѝ и предложението си. Например: „Имам две задачи със срок до петък. Коя е с приоритет и какво можем да отложим?“ Това дава по-ясна основа за решение от общото „Не се справям“.
При неясни очаквания можете да попитате: „Как ще разберем, че задачата е приключена?“ или „Кои съобщения изискват отговор вечер и кои могат да изчакат?“. При затруднение с обратната връзка поискайте конкретен пример и уточнете какво се очаква да направите различно.
Според ситуацията разговорът може да е с ръководител, доверен колега или представител на „Човешки ресурси“, ако има такъв. Не е необходимо да споделяте диагноза или лични подробности, за да обсъдите срокове, натоварване и нужда от яснота. Преценете на кого имате доверие и какво искате да споделите.
При системен тормоз, заплахи или опасни условия психологическата подкрепа не означава да се научите да ги понасяте. Необходими могат да бъдат организационни мерки и трудова или правна консултация според случая.
Кога е полезно да потърсите психолог?
Разговорът с психолог може да е полезен, ако тревогата редовно нарушава съня, отношенията или способността ви да започвате и приключвате задачи. Други сигнали са избягването на важни за вас възможности, постоянните проверки и невъзможността да почивате след работа.
Не е необходимо да сте спрели да се справяте. Работата може да е изпълнена добре, но цената да е непрекъснато напрежение и изчерпване. Не е нужно и да изпробвате всички съвети, преди да потърсите помощ.
Полезно е да разгледаме дали трудността е свързана предимно с конкретната среда, или се повтаря и на други работни места. Ако тревожните мисли обхващат и здравето, семейството, финансите и други области, може да е нужна по-широка оценка.
Как протича психологическата работа при тревожност на работа?
Можем да започнем с конкретна ситуация: каква е задачата, какви са реалните изисквания и какво очаквате да последва при грешка. Ще разгледаме проверяването, отлагането, сравнението с колегите и трудността да поставяте граници, както и условията, в които работите.
Когнитивно-поведенческата работа може да включва преценка на тревожните очаквания и прекомерните изисквания. В подходящи ситуации се съгласуват малки поведенчески промени: да поискате уточнение, да изкажете мнение на среща или да приключите достатъчно добре изпълнена задача без многократно препрочитане. Подходът се съобразява с вашата ситуация и реалните професионални отговорности.
Ще следим конкретни промени: по-лесно ли започвате и приключвате работа, можете ли да обсъждате обратна връзка и действително да почивате след работния ден. Целта е отговорността да остане ваша сила, без постоянният страх да определя професионалния ви живот.
Ако работата продължава да ви тревожи и след края на деня, можем да разгледаме какво поддържа напрежението във вашата ситуация.
Източници
Свързани теми
Свържете се с мен
Първата среща е място да разкажете какво ви води и да преценим какъв формат би бил полезен за вас.