На тази страница
Какво представляват стиловете на привързаност?
Стиловете на привързаност описват тенденции в начина, по който търсим близост и реагираме, когато връзката изглежда несигурна. Някои хора усилено търсят контакт, други се отдръпват, а трети могат да съчетават двете реакции.
Те не са диагнози или неизменни типове личности. В изследванията често се разглеждат измеренията тревожност и избягване, а популярните категории са опростен ориентир. Начинът на свързване може да се различава между отношенията и да се променя.
Какви са основните стилове на привързаност?
По-сигурно свързване
Обикновено има повече възможност да търсите подкрепа и да оставате самостоятелни, да говорите за потребности и да понасяте временна дистанция. Това не означава липса на ревност, тревога или конфликти.
Тревожно свързване
Близостта е важна, но може да е съпроводена с постоянна чувствителност към отхвърляне. Забавен отговор се преживява като опасност за връзката и поражда нужда от повторно уверение.
Избягващо свързване
При напрежение може да предпочитате самостоятелност и отдръпване, да минимизирате потребностите си или трудно да поискате подкрепа. Това не доказва липса на чувства.
Съчетание на тревожност и избягване
Можете силно да желаете близост и едновременно да се страхувате от нея, така че приближаването и отдръпването да се редуват. В популярни описания това се нарича тревожно-избягващ модел. Не бива да се приравнява автоматично с детските категории или да се използва като диагноза.
Кога тази перспектива е полезна?
Обърнете внимание, ако в различни отношения се повтарят болезнени трудности: постоянно търсене на уверение, страх да изразите нужда или отдръпване, когато връзката стане по-близка. Полезен е разговор с психолог, ако тези реакции ограничават отношенията, които искате.
Не е необходимо да определите „своя тип“ чрез онлайн тест. Настоящото поведение на партньора също има значение. Непоследователност, контрол и насилие не се оправдават с определен стил на привързаност.
Когато търсенето на контакт и отдръпването се усилват взаимно
Търсенето на контакт и отдръпването могат да се усилват взаимно, но този модел не е универсално описание на всяка двойка. Той не показва сам по себе си кой е „тревожен“ или „избягващ“ и не разпределя автоматично вината.
Какво можем да изследваме в терапията?
Ще разгледаме конкретните моменти на несигурност, мислите за себе си и другия и действията, които следват. Миналите отношения могат да са важни, без да приемаме, че обясняват всяка настояща трудност.
При търсене на уверение можем да работим с понасянето на неопределеността и по-ясното изразяване на нужда. При отдръпване можем да изследваме как да поискате пространство, без да прекъсвате контакта, и как да споделяте повече от преживяването си. Средства от схема терапията могат да се включат при устойчиви повтарящи се убеждения.
Целта е повече гъвкавост и сигурност в отношенията, а не перфектно преминаване в една категория. Промяна може да е да поискате подкрепа, да понесете пауза или да поставите граница, без близостта да изглежда неизбежно застрашена.
Ако разпознавате повтарящи се трудности с близостта и дистанцията, можем да ги разгледаме през конкретните ви отношения.
