Клаустрофобия

Какво е клаустрофобия?

Клаустрофобията е силен страх от затворени или ограничени пространства. Водещо може да е усещането, че ще останете в капан, няма да ви достигне въздух или няма да можете да прекъснете престоя. Страхът може да се появи в асансьор, тунел, тесен транспорт или при ядрено-магнитен резонанс.

Не всяко неудобство в малко помещение е фобия. Значение имат силата на страха, избягването и отражението върху живота. При някои хора тревогата започва още при мисълта за предстоящата ситуация. Професионалната преценка помага да се установи дали става дума за специфична фобия или друго затруднение.

Какви са симптомите на клаустрофобията?

• В затворено пространство изпитвате силна нужда да излезете веднага.
• Мислите за блокирана врата, задушаване или загуба на контрол, дори когато няма установена непосредствена опасност.
• Проверявате изходите или можете да останете само ако вратата е отворена или има придружител.
• Използвате стълбите въпреки значително неудобство, отменяте пътувания или отлагате изследвания.
• Усещате сърцебиене, изпотяване, треперене, замайване или затруднено дишане, които допълнително ви плашат.
• Тревожите се предварително и организирате деня около избягването на определени места.

Кога е полезна професионалната помощ?

Потърсете подкрепа, ако страхът ограничава придвижването, работата или необходимата медицинска грижа. Не е необходимо да сте преживели паническа атака. Самото очакване може да е достатъчно изтощително.

Ако предстои изследване, уведомете медицинския екип предварително. Възможностите за организация и медицинска подкрепа се обсъждат с него. Не отлагайте необходима грижа, докато чакате страхът да изчезне. Нови, необичайни или тежки телесни симптоми изискват медицинска преценка.

Какво поддържа страха?

Двама души могат да избягват един асансьор по различни причини. Единият очаква да заседне, другият се страхува от паническите усещания и невъзможността да си тръгне. При трети има значение предишно плашещо преживяване. Затова не търсим автоматично една причина при всички.

Бързото излизане носи облекчение. Ако то се превърне в единствен начин за справяне, следващия път тревогата може да започне още по-рано. Проверяването на изходите понякога също се превръща в условие, без което ситуацията изглежда непоносима. Не всяка проверка е излишна: разграничаваме реалната безопасност от повторното презастраховане.

Клаустрофобията може да се припокрива с други тревожни трудности. При агорафобията например страхът от невъзможна помощ може да присъства и на открити места. Това уточнение насочва работата.

Как може да помогне терапията?

Първо ще разгледаме конкретните ситуации, очакваната опасност и начините ви на реакция. Важно е какво искате да можете да правите: да използвате асансьор, да пътувате или да преминете изследване. Темпото се съгласува с вас и, когато е нужно, с медицинските обстоятелства.

Когнитивно-поведенческата терапия е сред основните изследвани подходи при специфични фобии. Тя може да включва работа с тревожните тълкувания и постепенно приближаване до избягваните ситуации. Например при страх от асансьор стъпките се подбират от по-поносими към по-трудни. Това не е внезапно „хвърляне“ в страха или оставане против волята ви.

Разглеждаме какво действително се случва в безопасната ситуация и дали можете постепенно да намалявате някои ненужни предпазни навици. Целта е да натрупате опит, че неприятните усещания могат да бъдат понесени, без незабавно бягство. Напредъкът се оценява според възстановените възможности, без гаранция за пълно премахване на страха в определен срок.

Ако затворените пространства ви ограничават, можем да обсъдим конкретния страх и подходящите възможности за работа.