Запази час онлайн

Типове конфликтни личности

Понятието ”конфликт” се характеризира с голямо разнообразие на съдържанието и на определенията за него. Същността на конфликта (от лат. conflictus − сблъсък, удар, борба) се определя като остър сблъсък между противоречиви тенденции – интереси, позиции, нагласи и др., който поражда взаимно отрицание между опонентите, при което всяка от страните държи еднолично да манипулира обекта на конфликта. Дали конфликтът съществува е въпрос на субективно възприятие, но разбира се един възприеман конфликт не е задължително да съществува обективно, и обратното много други ситуации, които могат да бъдат описани като конфликтни, не се възприемат като такива от участниците в тях.
Като един важен и често присъстващ в човешките отношения процес, конфликтът е бил и продължава да бъде обект на многобройни изследвания. По отношение на неговото значение дълго време са си съперничели две разбирания:

♦ Според първото конфликтът е деструктивен за междуличностните взаимоотношения процес и трябва да бъде избягван. Негативните му страни се свързват с големите емоционални, а понякога и материални загуби от участието в него, с влошаване на социално-психичния климат, намаляване на взаимодействието и доверието между хората, ангажирани в конфликта, и трудно възстановяване на междуличностните отношения в последствие.
♦ Според второто конфликтът има конструктивен ефект и всъщност, колкото и странно да изглежда, понякога дори е необходим. Той води до получаване на нова информация и изясняване на индивидуалните гледни точки, стимулира към изменение и развитие, дава нови идеи, адаптира хората към ситуациите, разрушава синдрома на покорство при подчинените, сваля напрежението от натрупаното несподелено недоволство.
Конфликтите винаги са съществували, съществуват и ще продължат да съществуват – те са неотменна част от комуникацията помежду ни. Възможности за тяхното възникване има във всяка сфера от човешката дейност. Тъй като те са неизбежни, важното е да бъдат решавани ефективно. Много често конфликтът е въпрос на мнение, а не на факт, на оценка, а не на реалност. Но мнението и оценката възникват в главите ни, в ума ни, в нашата менталност. Етo защо и разрешаването на конфликта трябва да започне от там – от промяната на нашето мислене за конфликта. Хората има различни начини и стратегии за предизвикване и съответно справяне с конфликтни ситуации. Практиката показва, че съществуват психологически типове, които имат особени, специфични характерологични черти водещи до сблъсък с останалите във и извън групата или екипа. Такива хора наричаме конфликтни личности. Тези хора попадайки в определени напрегнати ситуации, играят ролята на катализатор на развитието им и по този начин провокират избухването на конфликт. В настоящата разработка ще разгледам най-често срещаните лица на конфликтната личност и нейното поведение, като не претендирам да съм напълно изчерпателна.
Неправещият нищо тип личност: В своето поведение той е харесван от групата, взима присърце най-добрите интереси на екипа, но от страх да не направи грешка, решава, че е по-разумно да не прави нищо. Много често поведението му е изчакващо надявайки се, че задачата или проблемът ще се решат от само себе си. Изглежда мързелив, но това не е така. Докато изчаква, най-накрая, членовете в групата се справят със задачата и към него остава да бъде насочена конфронтацията. На този тип личност е препоръчително да му се отдели време и усилие като му се помогне да преодолее своя проблем, най-вероятно след това той ще бъде по-продуктивен и инициативен член на екипа.
Ненадеждната личност: Този тип личност предпочита да се „жертва“ за другите като се нагърбва с няколко задачи наведнъж, в желанието си обаче да помогне на почти всеки и да успее да свърши всичко, често изпуска важни детайли, а много често и срокове. Това поражда загуба на търпение, както и досада в останалите. Тук обаче се получава един порочен кръг, защото ненадеждната личност се плаши именно от това и така още повече засилва горе описаното жертвено поведение. Характерно при тях е и това, че си правят себе унизителни забележки, на които сами си се присмиват. Ако искаме да му помогнем, може да се опитаме да реагираме на самоиронията и шегите му, опитвайки се да открием истинските чувства, които иска да изрази и ако се налага, да му предложим не само нашата помощ, а и такава от специалист.
Губещият време тип личност: Това се тези личности, които обичат да си вършат личните задачи за сметка на регламентираното работно време. Често закъсняват за работа или си тръгват по – рано. Сами решават колко да продължи обедната им почивка, провеждат дълги лични телефонни разговори, сърфират смело в интернет пространството. За тях това е в реда на нещата и казват, че това не е ново и „всички правят така“. Хубаво е да им се напомни, че времето струва скъпо и ако продължава по същият начин няма да вземат премия или ще изпуснат обещан бонус както и това, че никой не е незаменим и рано или късно може да бъдат отстранени от настоящата му длъжност.
Хронично отсъстващият: Тези личности са подобни по поведение на губещия време тип личност, но тук отсъствията му са законово регламентирани като най- често ползват полагащия им се болничен или годишен отпуск. Разбира се, възможно е отсъстващия да не е непременно решил да удължи с още няколко дни лятната си почивка, а да има наистина извинителни причини за неявяване на работното място. Здравословни причини, семейни проблеми, проблеми с работата, стрес, причините може да са многобройни. Факт е, че има такива хора, които винаги намират причини и начин да отсъстват достатъчно брой пъти, с което да оставят недоумение и неприязън в останалите.
Правещият много грешки: Невнимание, нагърбване с няколко задачи наведнъж, липса на опит, неразбиране и трудно възприемане на поставената задача, нервност и прибързани действия, лесно разсейване и трудна концентрация това са някои от причините хората да правят грешки. Когато тези грешки се повтарят често, не се поправят, не се извлича поука от тях, а същевременно се губи ценно време, финансови средства и допълнителни ресурси, възможно е и причината да се търси в „правещият много грешки“ тип личност. Това е и предпоставка за бъдещи конфликти в екипа или организацията, в семейството или в личностните взаимоотношения. Желателно е да се прави разлика между този, които е нехаен към работата си и този, които работи с желание, но въпреки това прави грешка след грешка.
Кречеталото: Често пъти досадни в своето поведение, този тип конфликтни личности не се усещат за раздразнението което оставят в обкръжението им. Макар и приятелски настроен, голямото количество непоискана информация и неуместни шеги, които той използва, действат разсейващо и много често саботирането на работния процес е на лице. В повечето случай, хората не му правят забележки за да не го наранят, докато търпението им не достигне свойта връхна точка и досадата и раздразнението не се превърнат в агресия, която Кречеталото трудно може да понесе. Когато е накаран да прави нещо което не иска да прави, става гневен и започва да спори. Ще започне да работи насила или да не върши качествено работата която, не му харесва да прави. Отбягва задължения като казва, че е забравил. Пречи на усилията на другите, като не се включва в общия труд. Критикува тези в позицията на авторитети без да има защо. Мисли и налага мнение, че той се справя най-добре във възложената работа и че не е добре оценен. Ако искаме да се справим с този тип конфликтна личност, трябва да приложим формулата – положително/отрицателно/положително в отношенията:

  1. Харесван и зачитан е от другите като приятна и грижеща се личност.
  2. Другите не допускат начина, по който пречи на работата им, като ги и дразни и разсейва.
  3. Въпреки, че в момента не може точно да възприеме това което му казваме, на по-късен етап той ще се опита да работи върху това и да направи усилия го поправи.
    Злобарят: В един колектив почти винаги ще се намери и един тип личност, които успява да подбуди конфликтни ситуации, защото е преценил, че е ощетен или на него нещо му е отнето за сметка на друг. Ако до преди сте били на сходни работни позиции със Злобарят, а от днес вие вече сте повишен, най-вероятно той, ще се ядоса и възмути, че не е избран той, ще търси някаква негова справедливост. Тези хора не се примиряват лесно и търся интрига в ситуации, в които се активират предразсъдъците им свързани с пол, определена раса, етнос, религия, култура, възрастова група. Ако усещаме, че назрява конфликт, е добре да поговорим в личен разговор, за начина, по който се държи. Би било добре да му обясним, че пренебрежителното отношение и озлобление което демонстрира по никакъв начин няма да се толерира, и ще бъде санкционирано.
    Агресорът: Може да ги разпознаете по това, че най- често те искат думата, първо те да бъдат чути, това което са взели като решение (сами със себе си) да е окончателно, най-правилното е и не търпи промяна. Те изпитват големи трудности да приемат гледната точка на другите и наистина не се съобразяват с тяхното мнение. Тъй като са безкритични към собствените си действия, те възприемат неприязънта на другите като лична обида, а уважението – като даденост. Поведението им се разпознава в повишаване на тона, крещене, барабанене с пръсти по масата, дори може да ги чуете да псуват. Създават общи проблеми в екипа и търсят конфронтация. Ефектите от тези конфликти, остават да ехтят дълго след скандала. Агресорът е с остър ум и работи здраво, но въпреки това, хората, които работят с него, се чувстват отблъснати, предпочитат да не комуникират и дори се плашат от него. За да успеем да бъдем утвърждаващи и отстояващи се и за да можем да избегнем конфликтите с него, би било добре да не повишаваме тон, когато той го прави. Невербалното ни поведение да подсказва, спокойствие и увереност в мнението ни. Поддържането на ниво контакт „очи в очи“ е много важен, както и да напомним учтиво, че когато ние говорим не е правилно да ни прекъсва. Опитваме се да бъдем преди всичко асертивни.
    Пасивния агресор: Тези личности не крещят, не потропват с пръсти по масата, не демонстрират явно своята агресия, напротив, мълчат си, но това не означава, че не спират да искат да упражняват власт и контрол. Пасивния агресор не е личност, която ще ви даде доброволно информация. Рядко подема инициативи, обича да „пасува“ и да присъства инкогнито. Не дава идеи, не работи упорито, не иска, а може. За да го предразположим към разговор, е добре да го отделим и говорим с него приятелски и насаме. Нека замълчим, за да дадем мотивация да говори той.
    Така разгледаните типове личности, може да не покрият с точност описанието си. Някой от тях може да показват характеристики на две или повече от посоченото за дадения тип личност. Към какъвто и тип конфликтна личност да принадлежи човек, няма точно установени, универсални методи за ефективна комуникация с него. Но едно е важно да се спазва: не е желателно да се поддаваме на провокации, ако усещаме, че сме въвлечени в конфликт. Ако това стане трябва да можем да се отстояваме и защитим, но и да не забравяме, че и човекът срещу нас има право на мнение, търси решение, друг път внимание, изпитва емоции. Всеки човек е индивидуален и за да не се намесва истинската природа на конфликта, е по-добре да покажем търпение и уважение към нашия събеседник. Понякога ще трябва да си напомняме, че първото което трябва да овладеем е начина за решаване на конфликти, при който не се налга да избираме между задоволството от получаването на онова, което заслужаваме от една страна, и удоволствието, че сме се държали почтено – от друга. Просто ще постигнем и двете.
neuroplasticity

Свържете се с мен

Запази час

Абонирай се за предстоящи статии

Може да се включите заедно с още 1700 + доволни абонати и да получавате на имейла си безплатни новини, статии и информация свързана с психологията и психичното здраве.